Quo Vadis, MPO?

Преди няколко дни Фейсбук страницата на МПО публикува декларация на нейния ЦК от февруари 2023, с уточнението, че същият текст е потвърден от новия ЦК през ноември 2023г. 

В навечерието на 103-я конгрес на МПО публикуването на тази декларация е учудващо. Нещо повече, сред българите (особено тези от нас, които имат корени от Македония) то предизвика сериозни брожения, възмущение и безпойство. 

От гледна точка на политическата коректност и куртоазия би било достатъчно да кажем, че ръководството на МПО е било подведено. Затова в следващите редове ще направя няколко коментара на декларацията (и на въвеждащия текст в социалната мрежа), след това ще споделя една лична история, която ще даде по-широк контекст на случката, и накрая ще отговоря на въпроса в заглавието на статията. 

Първо. 

Не е истина, че България смята всички македонски славяни за българи. Факт е, че в миналото мнозинството славяни в Македония са се идентифицирали като българи. През последния век, обаче, са протекли различни исторически и социални процеси, довели до формирането на нова идентичност сред част от славяните в Македония, най-вече в нейния югославски дял. Точно затова България поиска от Северна Македония защита на колективните права на останалите българи в републиката чрез тяхното вписване в конституцията. "Френският консенсус" на Европейския съюз от 2022 години прие, че включването на българската етническа общност в конституцията на Северна Македония е необходимо условие, за да започне страната преговори за членство в ЕС. По този начин се разграничават етническите македонци и етническите българи. Следователно България признава правото на самоопределение на всички жители на Северна Македония така, както те се чувстват. 

Второ. 

Декларацията изхожда от презумпцията, че проблемите в отношенията между България и Северна Македония са поради взаимното непризнаване на "Другите" в двете страни - на етническите македонци в България и на етническите българи в Северна Македония. 

Тази интерпретация е погрешна, защото и двете държави официално признават правото на самоопределение и това е отразено в преброяването на населението. В България има 1609 етнически македонци (част от тях са родени в Северна Македония и са мигрирали в България, където имат двойно гражданство). В Северна Македония има 3504 българи. Следователно и двете държави официално признават правото на самоопределение. 

В тази декларация обаче прозира една абсурдна идея, която политическият елит на Северна Македония прокарва от две години - т.нар. "реципрочност", според която както Северна Македония трябва да включи българите в своята конституция, така и България трябва да сключи македонците в своята. Това искане е неизпълнимо поради следната причина: искането на България и на ЕС е съобразено с конституционното право на Северна Македония, която преди повече от три десетилетия реши да въведе Lex Specialis и посочва в своята конституция поименно дяловете от народи, живеещи на нейна територия. В македонската конституция досега са вписани следните етноси: македонци, албанци, сърби, власи, турци, роми и бошняци и от това за всяка от посочените етнически общности произтичат различни колективни права. В българската конституция няма специални колективни права на основата на расова, етническа, религиозна, полова или друга принадлежност и следователно не съществуват конституционни механизми за признаването на конкретни общности. Това правило се отнася за всички граждани - ние сме българи по националност, а нашите етноси, полове или вероизповедания имат значение само в личния ни живот. Доколкото знам, подобна е и американската конституция, според която всички граждани имат равни граждански права и нямат признати колективни права (само с едно изключение - Native Americans, на които е гарантиран известен териториален суверенитет и самоуправление в някои случаи. Но ако следваме принципа на автохтонност, то именно българите в Северна Македония трябва да имат специални права, защото заедно с власите те са най-старото коренно население с непроменена идентичност в страната).

Трето. 

Декларацията поставя погрешната презумпция, че двете държави водят политика на изключване. Политиката на България е политика на включване. Именно затова в Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. фигурира формулата за "обща история" на двете държави и техните народи. Това позволява двете общества да споделят и заедно да почитат емблематични исторически личности, събития и процеси, вместо да се стремят към просвояването и монополизирането им само за едната страна. Подчертавам, че този инклузивен подход идва от страна на България. Северна Македония все още по никакъв начин не се е приближила към това европейско по дух мислене. 

Политическият елит на Северна Македония има огромен проблем в това да приведе своята историография в съответствие със световната и да признае българската идентичност на редица личности от Македония. Така например, св. Климент Охридски и цар Самуил са част от българското историческо и културно наследство - наследство, което всички в България съгласно Договора от 2017 г. сме готови с радост да споделим с нашия най-близък в духовно и кръвно отношение народ - народът на Северна Македония. Моля ви, познайте коя държава не желае да споделя историята и я присвоява за себе си!

Четвърто. 

България признава официалния македонски език. За това от 1999 г. съществува т.нар. "езикова формула", която допуска двете страни да наричат своите официални езици както намерят за добре в своите конституции. Но тук възниква един важен казус: ако МПО твърди, че езикът на местните македонци в Северна Македония е само и единствено македонски, тя отнема правото на местните българи в Охрид, Тетово или Битоля да наричат своите родни говори български. Нали според Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски или Димитър Миладинов тези местни говори са български говори? Кой може да отрече правото на българите в Северна Македония да наричат своя роден език български? Плурализмът не е само като красива фраза за употреба в декларации. Това не отговаря на ключови ценности на демокрацията, като добре известните diversity, equity, и inclusion. 

Пето. 

В анонса към декларацията администраторът на Фейсбук страницата на МПО обвързва приемането на предложенията на МПО с укрепването на южния фланг на НАТО. За укрепването на югоизточния фланг на НАТО е необходимо само политическа воля от страна на правителството на Северна Македония. Добре известни са близките отношения на новата власт с управляващите в Сърбия, които са близки приятели на Русия и Китай. Добре известно е, че през последните два месеца правителството в Скопие успешно блокира изграждането на инфраструктурата на Пан-европейския Коридор 8, който трябва да свърже базите на НАТО в Италия с изключително важния черноморски район. 

Грешно е да се обвързва геополитическата ориентация на македонското правителство с двустранните отношения с България. Това правителство има отдавна поети обвързаности, които не са публични, но изглеждат очевидни и затова то си търси различни поводи да саботира подобряването на отношенията с България. Защо? Защото едно подобряване на отношенията ще значи, че Скопие вече няма пречки да работи по Коридор 8. А Скопие не иска това, защото не го искат Пекин, Москва и Белград. 

Шесто. 

В този момент всяка претенция на ЦК на МПО да "сдобри" България и Северна Македония и да постигне помирение между двете македонски идентичности е неубедителна. Първо, заради горепосочените пет точки, в които се виждат сериозни пропуски във възприемането и интерпретирането на действителната ситуация (вероятно това е така, защото мнозинството членове на МПО за разлика от своите дядовци вече не знаят стандартния български език, както и новия македонски език, и не могат да намират адекватна информация от надеждни източници, а някой просто им преразказва със свои субективни тълкувания - така както Дяволът чете Евангелието). И второ, защото през последната година в самата МПО се организира лов на вещици - преследване на неудобните и несъгласните с политиката на ЦК. Питам се как някой в ЦК на МПО има самочувствието да предлага мерки за помирение между България и Северна Македония, след като не може да създаде помирение и единство вътре в своите редици и заплашва свои честни и откровени членове с изключване?

И сега една лична история...

През пролетта на 2023 г. моето изследване "Българофобията в Северна Македония" набираше популярност сред академичните и дипломатическите среди, както и сред по-широката общественост. Обратната връзка беше много положителна. Aнглийската версия имаше две издания за по-малко от година (второто издание се случи благодарение на застъпничеството на д-р Андрей Ковачев, уважаван депутат в Европейския парламент). Медиите също се интересуваха от моите анализи. 

В този момент македоно-българската общност в Чикаго се обърна към мен с покана да бъда техен гост на предстоящия 102 конгрес на Македонската патриотична организация в Кълъмбъс, Охайо. Някой трябва да запознае хората от МПО с актуалното състояние на нещата, за да знаят, че в момента въобще не говорим само за история, а за език на омразата и за нарушени човешки права в днешно време, казаха ми те. 

Поканата от чаптър "Пирин" беше изключителна чест и я приех на драго сърце. Още повече, че като един от създателите на македонско-българския подкаст "Коридор 8", моите очи винаги са били обърнати и към българската диаспора по света, особено към македонските българи. За нас в България МПО е легенда, обвита в неясни, но епични митове за борба, свободолюбие и доблест. Какво по-хубаво от това да видя легендата отблизо? Сърцето ми заби развълнувано. 

Докато подготвях документите си за пътуването, разбрах, че двама участници в епизоди на "Коридор 8" също ще пътуват до САЩ. Петър Колев заминаваше като изпълнителен директор на агенция БГНЕС, за да снима филм за МПО. 

Љупчо Георгиевски, председател на забранения в Северна Македония клуб "Иван Михайлов", беше получил покана от канадски спонсор - един македонски българин и бивш политически затворник в Югославия. 

Решихме да се координираме, за да бъде пътуването ни по-леко и приятно заедно, и на летището преди полета по мое предложение си направихме селфи. Като човек с активно присъствие в социалните мрежи, за мен беше важно да съобщя, че аз като като водещ на "Коридор 8" и двама наши участници в нашия подкаст ще имаме възможността да представим подкаста на делегатите на конгреса. Още повече, че една от амбициите ми беше сред делегатите да намеря потенциални участници в подкаста. 

Пристигнахме в Чикаго. Не бях свикнал с часовата разлика и в ранното утрото след първата ми нощ в Америка ме събуди съобщение от приятел: виж как са ви наредили! Честно казано, едва отворих очи в просъница и известно време не можех да повярвам. Беше сюрреалистично. 

Да обобщя последователността на събитията: 

1. От летище София публикувах снимка и статус, че с още двама души ще присъстваме на конгрес на МПО и ще представим общността на "Коридор 8" пред делегатите на конгреса. 
2. Час - два по-късно малко известен сайт от Северна Македония "преразказа" този статус, внасяйки съвсем нов смисъл - че ще бъдем делегати на конгреса. Авторът на статията беше анонимен.
3. Статията в този маловажен и непопулярен сайт незабавно стана достояние на неизвестен за мен администратор на Фейсбук страницата на МПО, който съзря във вмененото ни намерение да се представим за делегати огромна опасност за организацията и публикува специален статус. 
4. "Бдителни" потребители от България и Северна Македония веднага разпространиха това съобщение с критични и дори язвителни коментари, представяйки ме за самозванец, за провокатор и т.н. 

Няма да споменавам имената на тези "бдителни" потребители, но ще отбележа, че за някои от тях се носят слухове, че са агенти на определени тайни служби, обвързани с бившата югославска УДБа. 

Забележителното е, че в момента тази публикация не съществува във Фейсбук страницата на МПО. Тази клеветническа кампания вероятно беше нужна само за времето на конгреса, затова по-късно публикацията във Фейсбук беше изтрита. Но ако открия човека зад нея, ще поискам да разговарям с него лице в лице - така, както правим ние, българите.

На фона на сблъсъка ми с тази морална низост, в дните на конгреса за мен беше огромно душевно удовлетворение да срещна един от най-светлите образи на македонците в Америка - Кирил, създател на YouTube канала "Samuel's Fortress". 

Самият Кирил не е член на МПО. Беше дошъл като гост на конгреса. Появи се и във филма на БГНЕС. Малко след премиерата на филма, неговият канал внезапно беше изтрит и той престана да отговаря на съобщения. При други условия бих си казал, че е случайност, че вероятно Кирил се е изморил и иска да си почине. Но въпросите стават твърде много. Защото веднага след като каналът на Кирил изчезна с цялото му великолепно съдържание, се активира отново един друг канал - на един профан от UMD, който шири екстремен антибългаризъм, основан на исторически лъжи и фалшификации. Случайност?

Не мисля. 

Сега се връщам към началото. 

Започнах коментара си за публикуваната декларация на МПО с уговорката, че е политически коректно да кажем, че ръководството на МПО беше подведено. Но докога трябва да сме политически коректни? Вече е неуместно да оправдаваме ЦК на МПО с утешителните обяснения "някой ги е подвел". В МПО има зрели и сериозни хора, повечето от които са образовани и са потомствени членове на Организацията две - три поколения назад във времето. Тези хора са израснали край по-възрастните поколения на борци, чиито заседания на конгресите са продължавали дълги часове и смисълът на общественият им живот е бил да постигнат човешки права за потисканите българи във всички дялове на Македония. Ако те са сериозни и отговорни хора, крайно време е да постъпват сериозно и отговорно. Иначе тяхното поведение е престъпен грях. Грях към историята, към дедите им, към собствената им чест. 

Като православен християнин познавам историята на Църквата. Известно ми е, че често вярващите са изпадали в изкушения, прекомерна гордост, непристойност, маловерие, тщеславие, сребролюбие, користолюбое, завист и др. Освен това често са изпадали в ереси и в заблуждения. МПО са хора. С патриотични фамилии, с добри намерения, с чиста вяра, но са хора. И като такива, могат да се поддадат на изкушения и ерес. 

МПО трябва да избере дали ще се придържа към принципите на вярата и на своите вековни нравствени устои, или ще поеме към измамните видения и лъстивите обещания на нечестивците.